* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, прибрали
юнаци дур седемдесе,
левенти дур осемдесе,
на Илин-Пилин планина.
Голям си каул сторили -
който се на път разболи,
ред по ред да го поносят.
Ходили, що са ходили,
тъкмо ми девет години.
Мър, че се й Стоян разболял
на десетата година.
Тий си Стояна носили
тъкмо ми девет месеца.
Юнаци думат Стояну:
- Стояне, млада войвода,
стига те, олъм, носиме
тъкмо ми девет месеца.
Парите си изядохме,
цървулите си издрахме,
а да те, олън, остайме!...
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дотука сте ме носили,
веш малко вий ме носете,
че ме зансете, зансете,
до Карнобатска кория,
там имам нива бащина
с бяла пшеница посята,
сред нива - круша кичеста.
Юнаци Стоян занесли
на Карнобашка кория,
на една нива голяма
с бяла пшеница посята,
сред нива круша кичеста.
Там са Стояна хвърлили,
хвърлили и оставили.
Стояновата сестричка
и милното му булченце
отишли жетва да жънат
на тази нива голяма.
Жънали, що са жънали,
седнали да си починат.
Стояновата сестричка,
тя на буля си думаше:
- Я слушай, бульо, я слушай,
какъв се гласец причува
под нашта круша кичеста.
Таки ми прилича на бате,
на бате, бульо, Стояна!...
Мър, айде, бульо, да идем,
да идем, бульо, да видим...
Като въз круша отишле,
батьо им Стоян там беше.
Той си на сянка лежеше,
тежко си, тежко, слефтеше,
с девет кемера препасан,
девет кемера жълтици,
десетий - дребен маргарит...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010