* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, прибрали
все отбор момци юнаци
на Илин-Пилин планина,
на хайдушката могила.
Един се други питаха:
- Кой ще ни бъде войвода?
Сред гора байрак побиха,
един си други думаха:
- Който си байрак прескочи -
той ще ни бъде войвода!
Николчо, младо юначе,
той пръв байрака прескочи.
Всичките ура викаха,
Николчо ще ни й войвода!...
Вяра и клетва сториха:
"Който се болен разболи,
на ръце ще го носиме,
както го мама носила
девет месеца във сърце
и три години на ръце."
Ходили, хайдутували
тъкмо ми девет месеца,
че се Николчо разболя.
Лежал Николчо, болял е
тъкмо ми дор три месеца.
Всички го със ред носиха.
Николчо дума дружина:
- Дружина вярна, сговорна,
стига ми толкоз услуга!
Я ме, дружина зан'сете
край нашто село голямо,
на нашта нива голяма,
имаме круша голяма,
зан'сете, там ме оставете -
белки ми някой ще дойде,
я мойта млада невеста,
я мойта стара майчица,
или пък братя невръстни...
Аз ще се на тях помоля,
тий да ме мене опростят,
във къщи да ме занесат,
аз съм ги сами оставил,
една ми млада невеста,
и една стара майчица,
и две братчета невръстни -
всичките от мен чакаха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010