* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, събрали
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
вяра и клетва сторили:
- Който се болен разболее,
ред по ред ще го носим,
ред по ред ще го гледаме,
на ръце ще го носим.
Не са й разболял ни един,
ни един, бар ни един,
най се разболял млад Стоян,
млад Стоян, млад войвода.
На ръце са го носили,
ред по ред са го гледали.
Дружина дума Стоене:
- Стоене, ардаш, бе кардаш,
ние много сме те носили,
ръцете ни се изкъсаха,
краката ни се подбиха
по ситян, дребен чикалдак;
дрехите ни се окъсаха
по този дребен мишелик.
Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
вярна, сговорна бъдете,
още ме малко носете
до Карнобатска ялия,
до Туловата кория.
Имаме нива голяма,
сред нива дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Моята млада невяста,
тя ще на нивата да иде,
нивата да си ожъне,
тя ще под бряста отиде,
студена вода да пие,
тя ще ме, дружина, намери!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010