* * *

Дружина носи ранен войвода

Собра'а ми се набра'а,
до седумдесе момчиня,
во Негушката планина,
млади комити да бидат.
Люта си клетва стави'а:
- Кой ке се болен поболе,
на пат да не го оставем,
на раци ке го носеме,
на раци ем на раменя.
Най-първо ми се поболе
млад Стоян, млади войвода.
Болувал що ми болувал,
от Иванден до Илинден.
В раци го дружно носиле,
в раци ем па на раменя,
в раци им рана изкочи,
в раменя садно изкочи.
Тогай продума млад Стоян:
- Де гиди верна дружина,
много ве мъка намъчиф,
йощ мало гайрет чинете,
носете ме тамо горе,
во тая гора зелена,
имам си нива бащина,
сеяна с бела пченица,
во среде нива горница,
тамо ме мене остайте,
под тая круша горница
и до мен да е пушката,
пушката малихерата.
Кога Богу душа предам,
пушката ке я изгърмам.
Кога ке пушката чуете,
по-бърго при мен дойдете,
ни сички да се опростем,
вие мене да опростите,
що сте ме в раци носиле
во раци, ем на раменя,
во раци ви рани скочиа,
во раменя садно изкочи,
на пат ме не остайфте,
не можам вази да забравам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010