* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, събрали
дор седемдесет юнака,
седнали да ядат, пият,
еди си друг хортуват.
Стоян най-малък, най-глупав,
най-хитра дума продума:
- Дружино вярна, събрана,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно сдумаме -
който се болен разболее,
редом да го носим,
ред вода да му даваме.
Къде е стоял Господ, къде и слушал,
къде е гледал ангел, къде е писал,
първо се Стоян разболя.
Редом са го носили,
ред вода са му давали,
па рекли да го оставят.
Стоян другари думаше:
- Другари верно събрани,
толкова сте ме носили,
още ме малко носете
до беглишката кория,
до султанската мерия.
Там имах нива бащина,
на нивата на синора,
там има дърво високо,
под дърво студен кладенец,
там ме, дружино, оставете
и ми очите вържете
да не Стоян не види
кой на къде ще тръгне.
И те са Стоян носили
до беглишката кория,
до султанската мерия,
до неговата нива голяма,
на синор дърво високо,
под дърво студен кладенец,
там са Стоян оставили.
Очите му са вързали,
никой е Стоян не видял,
не видял Стоян, нито чул.
Едно ми сиво орленце,
той са на Стоян виеше,
с крила му сянка вардеше,
с уста му вода даваше,
с нокти му рани чистеше.
Стоян пиленце попита:
- Пиленце, сиво орленце,
какво съм ти добро направил,
та ми добро не забравяш,
та ми сега добро правиш?
Пиленце байне думаше:
- Байне ле, бате Стоене,
ако ме питаш, да кажа,
какво си ми добро направил,
та добро ти не забравям,
та сега добро ти правя.
Знаеш ли, байне, помниш ли,
кога гората гореше,
гората и планината?
Кой от където замина,
се си огъня постъка,
да гори гора по-бързо.
Пък ти, байне, откъде замина,
се си огъня загаси.
Ние в гората горяхме,
на едно дърво високо,
на дървото в гнездото.
Нашата стара майчица,
тя под дървото пищеше,
за нас жално гледаше.
Байне ле, бате Стоене,
пък ти се качи на дървото,
че нас от дървото свали,
че и у вас ни занесе,
че на майка си думаше:
"Мар на ти, мамо, пиленца,
пиленца, сиви орлета,
рани ги, мамо, гледай си,
докато пиленцата подхвръкнат,
подхвръкнат и да си кацнат."
Байне ле, бате Стоене,
майка ти ни е гледала,
гледла, байне, хранила,
докато ние си подхвръкнахме,
подхвръкнахме и си кацнахме.
Байно ле, бате Стоене,
заради това ти добро не забравям,
затова сега добро ти правя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010