* * *

Дружина носи ранен войвода

Два брата, двама войводи,
те си юнаци събрали
и са на път тръгнали.
Като са на път тръгнали,
вяра и клетва сторили: (2)
Който се болен разболей,
по редом ще го те носят, (2)
както го мама му носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Вървели що са вървели
млад Стоян млада войвода,
той си са болен разболя.
Носили са го, носили,
най после тях им дотегна.
Юнаци думат войвода:
- Нази ни, братко, дотегна.
Юнаци думат Никола:
- Брата ти ще го оставим,
нази ни, братко, дотегна,
краката ни се подбиха
от ситно дребно камъни,
ръцете ни се протриха
от пуста драка борова.
Стоян дружина думаше:
- Много ме, братко, носихте,
още ме малко носете,
до карнобатска кория,
ще стигнем нива бащина
във нива круша дребнуша,
вий ме под круша оставете,
ще дойде време за жътва,
ще дойдат нива да жънат,
под круша ще ме намерят.
Юнаци Стоян послушват,
те са Стояна носили
до бащина нива голяма
и са Стояна оставили
под круша под дребнушата.
Дошло е време за жътва,
сестра му и булката му
отишле нива да жънат.
Като до нива стигнали
под круша и под дребнуша,
там си лежал млад Стоян.
Буля калинке думаше:
- Ти имаш сърце юнашко,
иди, Дафинке, да видиш
кой човек лежи под круша.
Калинка под круша отиде,
под круша и под дребнуша.
Под круша тя е намерила
млад Стоян, млада войвода,
Нейният братец юначен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010