* * *

Дружина носи ранен войвода

Рано ми Стоян подранил,
излезе вънка на двора,
бяло си лице миеше,
черни чумбаси чешеше,
и към гората гледаше,
и на мама си думаше:
- Я дай ми, мамо, я дай ми
дядова пушка бойлия,
и мойта сабя френгия,
и още чанта хайдушка.
Че аз ще, мамо, да ида,
да ида, кяр да кярувам,
по тия гори, балкани,
по тия черни чукари.
Ний сме се, мамо, събрали,
дор седемдесет юнака,
вярна си клетва правихме,
ходиме, където ходиме,
който се болен разболее,
на ръце ще го носим.
Никой се не е разболял,
разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Няма кой да го погледне,
в тая гора зелена,
водица да му подаде,
устата да си разкваси.
Сетне се найде пиленце,
пиленце,черно гарванче.
С човка му вода носеше,
с крилца му сянка правеше.
Стоян пиленце думаше:
- Какво съм ти добро направил,
та с човка ми вода ти носиш,
устата да ми разквасиш,
с крилца ми сенчица правиш?
Пиленце дума Стояна:
- Помниш ли, Стоян, помниш ли,
кога из гора ходехте,
че се гората запали,
вие ми пилци спасихте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010