* * *

Дружина носи ранен войвода

Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
на дълъг път ще вървим,
на голяма кяра ще отидем.
Който се от нас разболее,
поредом ще го носим,
носим и повториме!
Не се разболя ни един,
най се разболя млад Стоян,
поредом са го носили,
носили и повторили.
На дружина и е омръзнало,
един си друг думаха:
- Хайде да го оставим,
ръцете ни се окъсаха!
Стоян дружина продума:
- Држина вярна, сговорна,
малко ме много носихте.
още ме малко носете
до нашата нива да идем.
Сред нива е дърво високо,
Под дърво ще ме оставите,
с шума ще ме покриете.
Мама и тати ще дойдат
на нива оран да орат,
под дърво ще ме намерят,
у дома ще ме занесат,
да ми душата излезе
в бащини равни дворове.
Баща ми да ме прежали,
майка ми да ме оплаче,
булката да ме накичи,
децата да ме запомнят,
че имат баща войвода
и те като него да станат
на седемдесет юнака!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010