* * *

Дружина носи ранен войвода

Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
ние сме се вярно събрали,
и вярна дума имаме,
и вярно да се закълнем,
когато на път тръгнем,
който се от нас разболее,
ред по ред ще го носим,
както го е майка носила,
девет месеца на сърце и
три години на ръце.,
че се разболя млад Стоян,
всичко го редом носили,
и го в полето занесли,
при студен бистър кладенец,
че се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010