* * *

Дружина носи ранен войвода

Посъбрал Стоян дружина,
по седемдесет юнака,
по седемдесет и седем,
па си ги Стоян поведе,
та ги Стоян заведе
в тая гора зелена.
Вярна се клетва заклели -
който се болен разболее,
на ръце ще го носим.
Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
носила го е дружина
цели ми до три месеца,
дружина вече омръзна
Стояна болен да носят.
Обадил се е Иванчо,
Стояновия брат по-малък:
- Дружина вярна, сговорна,
няма тука да го оставим,
я дайте да го занесем
на нашата нива голяма,
под нашата круша зелена.
Мамини като отидат
нивата да си ожънат,
те ще бате намерят.
Послушала го дружина
и са Стоян завели
на тяхна нива голяма,
под тая круша зелена.
Дошли са нива да жънат
Стоянова булка Петранка
и милна сестра Калинка.
Като са нива жънели,
Калинка към круша погледна,
брат й с ръка замаяна.
Калинка буля думаше:
- Булне, Петрано, Петранке,
някой има под круша.
Хайде да идем да видим!
Булна Калинке думаше:
- Я иди, мари, Калино,
я иди, мари, да видиш -
ти имаш сърце юнашко
като брата си Стояна.
Отишла е Калинка
под тая круша зелена,
какво да види Калинка -
брата й Стоян лежеше.
Като го видяла Калинка,
тя на Стояна думаше:
- Бате Стоене, Стоене,
от болест ли се разболя,
или от куршум пронизан?
Стоян Калинки думаше:
- Сестро Калино, Калинке,
не съм от куршум пронизан,
мене ме болест намери
и аз се болен разболях.
Я си ме, сестро, прегърни,
и си ме, сестро, занеси
у бащини тъмни зимници,
там майка да ме гледа,
дано си, сестро, оздравея
и при дружина да отида.
Послушала го Калинка,
право в тях го занесла
и са на нива върнала.
Буля Калинка думаше:
- Кой беше там под круша?
Калинка буля думаше:
- Така ни се е сторило,
никой под круша нямаше.
Като под круша отидох,
сладка ме дрямка намери,
и си легнах, позаспах.
Буля Калинка повярва.
Майка Стояна гледаша
в тяхни тъмни зимници,
с вино го е поила,
с агнета го е хранела.
Ей че ми Стоян оздравя
и при дружина отиде,
когато при дружина отиде,
какво да види млад Стоян -
дружина му е оголяла,
оголяла, обосяла,
Стоян дружина думаше:
- Защо сте така оголени,
оголени, обосели?
Дружина думат Стояну:
- Стоене, млада войводо,
могат ли овце без овчар
и ние без млада войвода?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010