* * *

Дружина носи ранен войвода

Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна и сговорна,
хайде да се обзаложим,
пръстен на бука да сложим,
който пръстена умери,
той ще ни бъде войвода,
той ще ни носи байряка
и на парите хазната.
Че са се, холан, заложили,
никой пръстена не умери,
само Стоян умери,
че той си стана войвода,
че той им носи байряка,
че са ходили, хайдутлували,
девет години ходили.
Стоян пак дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
който се от нас разболее,
ред по ред ще го носим,
както го е майка носила
до девет месеца на ръце.
Никой се от тях не разболял,
само се Стоян разболя,
а че са го носили
до девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Стоян пак дружина дума:
- Малко ме, много носихте
и още ме малко носете
до високата могила,
там има дърво високо,
под дърво студен кладенец,
че там майка ми ще дойде,
имаме нива бащина.
Сестра му отишла за вода
и си Стояна видяла
и на майка си казала.
Че е майка му отишла,
че си Стояна прибрала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010