* * *

Дружина носи ранен войвода

Имала й мама, имала й
два сина, двама близнака.
Храни ги мама, гледа ги
и все се й Богу молила -
да раснат, да си пораснат,
тежки търговци да станат.
Не станаха тежки търговци,
станали млади войводи -
Стоян е млада войвода,
Иван е млад байрактар.
Събраха млади юнаци,
събрали отбор юнаци,
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем,
и седем голи бошнака.
Тръгнали да си кяруват,
че са излегли, излегли
на Стара бяла планина,
на хайдушкото сбирало.
Един си други думаха:
- Дружина вярна, сговорна,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно гледаме!
Който се болен разболи,
наред ще да го гледаме,
кой два дни, холам, кой три дни,
роднина - цяла неделя.
Мина се малко, не млого,
мина се два дни и три дни,
мина се една неделя,
Стоян се болен разболя,
че легна болен да лежи;
на крака са го гледали,
на ръце са го носили
една ми цяла неделя.
Веке им Стоян дотегна,
един си други думаха:
- Хайдете, холан, хайдете,
Стояна да си земнеме,
да си го занесем, занесем
на Стара бяла планина,
на хайдушкото сбирало!
Често ще, холам, да ходим,
Стояна да обиждаме!
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
хайде ме, холам, занесте
Карнобатската кория,
в мерата накрай нивята;
имаме нива голяма,
нивата накрай синора,
имаме крушка дребница,
под крушка студен кладенец,
че там ме, холам, сложете!
Тежка се й жътва дигнало,
всичките жътва ще жънат,
Станка и буля й, двете,
тий ще, холам, да дойдат,
бре, жътва да си пожънат...
Че са Стояна грабнали,
че го занели, занели,
в Карнобатската кория,
в мерата накрай нивята,
в тяхната нива голяма,
че са Стояна занели
и го под крушка сложили,
и му пушката изправили
под нея крушка дребница;
че са Стояна оставили
до студно бистро кладенче,
че се назад върнали,
че са, холам, тръгнали...
Мина се два дни и три дни,
мина се една неделя,
тежка се й жътва дигнало,
всичките жътва ще жънат,
Станка и буля й, двете,
тий ще жътва да жънат.
Тий са на нива отишли,
буля й жъне, наваля,
Станка си права седеше
и на буля си викаше:
- Бульо ле, братовице ле,
поседи, бульо, погледай
до нашта круша дребница
що ми се ръка мержелей,
како ми, бульо, прилича
като на бате Стояна?!...
Булня й тихо говори:
- Калино Станке булина,
ти носиш сърце юнашко
като бате си Стояна,
я иди, бульо, да видиш
дали й бате ти Стоян!
И Станка стана, отиде,
право при Стоян отиде.
Станка на Стоян думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
що лежиш, байне, що болиш,
дали й болест от Бога,
или е болест от пушка?
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
нито й от пушка бойлия,
мойта е болест от Бога!
Станка були си викаше:
- Я ела, бульо, я ела,
бате се й болен разболял!
Булня й отиде при нея,
а че се й Станка привела,
че си й Стояна поела
като ми дете пеленаче,
буля й пушка поела...
Че си Стояна занели
в тяхното село голямо;
с говеда в село увлегли,
никой ги, холам, не угади...
Че са Стояна сложили
в тяхната изба голяма,
постелка му са постлали,
че легна Стоян да лежи.
Че лежа Стоян, че боля
цяла ми, цяла неделя,
че го майка му гледала
със шаро агне печено,
със ройно вино червено.
Угади Стоян - ще стане.
Стоян мами си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
я ми дай, мамо, пушката,
пушката да си погледам.
Майка му даде пушката,
Стоян си пушка поемна,
замръкна Стоян, не осъмна.
Той при юнаци отиде
на Стара бяла планина,
а че се ясно провикна:
- Дружина вярна, събрана,
де ли сте, накъде ли сте,
де да сте, тука да дойдете!
Юнаци, отбор събрани,
отде Стояна зачуха,
право при Стояна отидоха.
Като ги Стоян погледа,
и на дружина думаше:
Дружина вярна, събрана,
бре, що е това от вази -
голота, холам, босота?
Юнаци, та мяза ли ви,
на голи плещи ремъни?
Юнаци тихо говорят:
- Стояне, млада войвода,
бре, ний се, холам, пръснахме
като ми овци без овчар.
Стоян им тихо говори:
- Юнаци, отбор събрани,
вървете, холам, вървете,
вървете да ви заведа
в Карнобатската кория.
Снощи от село излягла
Карнобатската кехая,
кехая, селска смарлама,
тя си из село викаше:
"Чувайте, мало и голямо,
султана вика меджия,
икиня да му жънете!"
Вървете, холам, да идем,
аз ще да ви наредя
като вълчета в тревата;
до пладня жътва ще жънат,
ще седнат хляб да си ядат,
султана ще си хванеме!...
Я че ги Стоян поведе,
че ги заведе, заведе
в Карнобатската кория,
дето султана ще иде;
че ги Стоян нареди -
под всяка шумка и юнак,
сами се Стоян слагаше
като зъмята в тревата,
дето султана ще седне...
Синките, холам, седнали,
седнали да си починат
и малко хляб да поядат;
султана самичък седна,
и си чадъра курдиса.
Стоян се влече, привлече,
като зъмята в тревата,
че си султана улови.
Че го занели, занели
на Стара бяла планина,
на хайдушкото сбирало.
Че си султана задраха,
ръцете, холам, нехтите,
нехтите, холам, до лакти,
краката от коленете,
от колене, холам, до пръсти.
Че си султану думаха:
- Хайде се, холам, огледай
на това студно кладенче,
че се, холам, огледай,
дали ти, холам, прилича
абата джепкенлията,
и дишум, холам, калцуни!
Той си на кладенец отиде,
наведе да се огледа,
тий му главата отрязаха
и си назад отстъпиха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010