* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, прибрали,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Вяра си клетва сторили:
"Който от нас се разболей
на ръце ще го носиме,
както го майка носила,
девет месеца на сърце
и три години на ръце!"
Че се разболя млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Че го е дружина носила
девет месеца на ръце,
дружината си думаха:
- Хайде, кардаш, хайдете,
Стояна да си оставим,
Стояна, млади войвода.
Ръцете ни заболяха,
краката ни отмаляха
Стояна да си носиме.
Стоян дружина думаше:
- Толкоз ме, кардаш, носихте,
още ме малко носете
до Карнобатската кория,
там имам ниви бащини.
Сред ниви дърво високо,
под дървото ме оставете,
аз имам стара майчица,
майчица и млада булчица,
те ще си нива обиколят
и мене, холан, ще видят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010