* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, отбрали,
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
още им седем трябвало,
тях ги на път найдели,
найдели и намерили,
червено вино пиеха,
печено агне ядяха.
Като си Стояна видяха,
всичките прави станаха,
печено агне хвърлиха,
червено вино плиснаха.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
както се вярно сбираме,
тъй де се вярно слушаме.
Който се болен разболей,
на ръце ще го носим,
на ръце и на рамене.
Доде си Стоян издума,
Стоян се болен разболя.
Носили са го носили,
носили девет месеци.
Дружина дума Стояну:
- Стояне, млада войводо,
не можем веке та носим,
ръцете ни заболяха,
ръцете и раменете,
краката ни се подбиха.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
носете ме поносете,
до бащина нива голяма,
сред нива дърво високо,
под дърво студен кладенец,
и там ме, кърдаш, пуснете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010