* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се събрали
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Още им седем трябваха,
тях ги на пътя найдеха,
печено агне ядяха.
Като Стояна видяха,
всички на крака станаха,
юнашки ръце плеснаха.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
щете ли да сме сговорни?
Ако се някой разболее,
на ръце да го носим
на ръце и на рамене.
Станали и са тръгнали,
млад се Стоян разболял,
че го е дружина вземала,
носила го е дружина, носила,
от Гергьовден до Илинден.
Дружина дума Стояне:
- Стояне, млада войводо,
не можем да те носиме,
ръцете ни заболяха.
Стоян дружина думаше:
- Много сте ме носили,
още е малко останало,
я ме носете, носете,
в нивите на синорите,
там имам нива бащина
и имам булка Петранка,
и имам сестра Станчица.
Те щат да дойдат, да дойдат,
нивята да си пожънат
и там ще мене намерят,
и те ще ме приберат.
Че го дружина занесе
в нивята на синорите
и там го дружина остави.
Негова булка Петранка
и негова сестра Станчица,
те са на нива отишли.
Като си Стоян пъшкаше
гласецът му се забиваше
в негова сестра Станчица.
Тя си на буля думаше:
- Буле ма, буле Станчице,
защо ми се, буле, тъй счува,
на бате Стояна гласеца?
Я ходи, буле, да видим,
да видим още да идем.
Станали и са отишли,
и са Стояна видели,
видели и го прибрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010