* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали са се, отбрали
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем.
Вяра са, клетва, сторили -
който се болен разболи,
поредом ще го носиме,
на ръце и на рамене!
Никой се не е разболял,
най се разболя, разболя
млад Стоян, млада войвода,
че го на ръце вдигнали,
на ръце и на рамене.
На Гергьовден го вдигнали,
на Илинден го сложили.
Юнаци думат Стояну:
- Стояне, кардаш и йордаш,
Стояне, млада войвода,
не можем веки да ходим,
не можем веки да носим -
краката ни се подбиха
у самородни камъни,
ръцете ни се развиха
и дрехите ни се издраха
из тези чести гъстаци,
че ний си голи оголяхме,
ем голи, кардаш, ем боси!...
Не можем веки да ходим,
не можем веки да носим...
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
млого сте ме, кардаш, носили,
още ме малко носете,
че ме занесте, занесте
в Карнобатската кория,
в Карнобатската нахия -
имаме нива сеяна,
че ме в нивата, кардаш, занесте,
в нивата край слоговете.
Ще дойде време за жътва,
ще дойде млада невеста,
по-млада сестра Станчица,
Станчица и Стефанчица,
нивата да си зажънат,
икиня да си покътат.
И юнаци го вдигнали,
че го занесли, занесли
в Карнобатската кория,
в Карнобатската нахия,
в тяхната нива сеяна,
че го в нивата сложили,
в нивата край слоговете.
Седял е малко, не млого,
дошло й време за жътва,
че дойде млада невеста,
по-млада сестра Станчица,
Станчица и Стефанчица,
нивата да си зажънат,
икиня да си покътат.
Жънали два дни и три дни,
досред нивата отишли.
Буля калину думаше:
- Мари, калино Станчице,
Станчице и Стефанчице,
що ми се гласец посчува,
що ми се ръка повдига,
да не е, буля, бачо ти,
бачо ти, буля, Стоянчо?
Мари, калино Станчице,
че ти си мома, буля, юначна,
юначна и безстрашлива,
като бача си, буля, Стояна -
на едно сте сърце, буля, лежали,
една ви й мама родила...
Я стани, мари, Станчице,
облечи мъжка премяна,
припаши чифте пищови,
гюмюшлиени паласки;
приплещи пушка буйлия
и остра сабя френгия;
че си нивата обиколи,
нивата край слоговете,
да видиш що е в нивата,
да не е, буля, бачо ти!
И Станчица й станала,
облякла й мъжка премяна,
припаса чифте пищови,
гюмюшлиени паласки,
приплещи пушка буйлия
и остра сабя френгия;
че си нивата обиколи,
нивата край слоговете,
че си намери батя си,
батя си, джанъм, Стояна,
че на бача си думаше:
- Байно ле, бачо Стояне,
че що щеш тука, байно ле,
дали си с пушка умерен,
дали си с куршум ударен,
или си от Бога болничък?
Стоян Станчици думаше:
- Сестро ле, мари, Станчице,
Станчице и Стефанчице,
нито съм с пушка умерен,
нито със куршум ударен,
най съм от Бога болничък.
Я ми бръкни, сестро, ув пазва,
да видиш, сестро Станчице,
до две са ме зъми припасали,
че ми зъмите разпаши,
че иди, сестро, у дома,
повикай мама и тате,
у дома да ме занесат,
в нашите двори широки,
в нашите къщи високи,
в нашите ладни зевници.
Станчица дума бачо си:
- Байно ле, батьо Стоене,
защо ти й мама и тате,
язе ще да те прегърна
като агненце, байно, гергьовско,
като пиленце петровско,
у дома ще те, байно, занеса,
в нашите двори широки,
в нашите къщи високи,
в нашите ладни зевници.
Че го Станчица прегърна
като агненце гергьовско,
като пиленце петровско,
че го й Станчица вдигнала,
че го й у тях занесла,
в техните двори широки,
в техните къщи високи,
в техните ладни зевници.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010