|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дружина носи ранен войвода
Стоян мама си думаше:
- Мамо ле, като си стара,
мамо ле, ле чула ли си
кукувичка да кукува
напред Великден, Гергьовден?
Стояновата майчица,
тя си Стояну думаше:
- Сине Стоене, Стоене,
ти мислиш, сине, ти мислиш
младо хайдутче да станеш!
Не са години хайдушки,
ми са години чумави,
чумави, сине, болнави,
ти ще се болен разболееш,
няма кой да ти подаде
водица колко с лъжица!
Стоян майка си не слуша,
ми стана Стоян, отиде,
та си юнаци намери,
че си им стана войвода.
Минало малко ни много,
Стоян се болен разболя.
Лежеше Стоян, болеше,
нямаше кой да го гледа.
Той си другари думаше:
- Другари верни, сговорни,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно слушаме:
отрежете ми главата,
че я занесете, занесете
на моята нива голяма,
че я на дърво сложете -
да иде майка да жъне,
главата майка да види,
да види и да познае.
Факия, Грудовско (СбНУ 61/2001, № 99 - "Болен войвода заръча
на дружината да занесат главата му на неговата нива, за да я намери майка му").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|