* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали сe, отбрали,
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем.
Вяра и клетва сторили,
сторили и направили:
който байрака прескочи,
през пръстен камък да хвърли,
той ще им стане войвода,
на юнаците предния,
предния баш големия.
Никой ни ми се нае,
най ми се е нае млад Стоян,
млад Стоян млада войвода.
Той си байрака прескочи
през пръстен камък прехвърли
и той им стана войвода.
Вяра и клетва сторили,
сторили и направили:
който се болен разболей
на ръце ще го носим,
на ръце и на ръмене,
по крака и по колене,
както го е носила мама
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Ходили малко ни много,
до два ми, до три месеца,
от Гергьовден до Петровден,
от Петровден до Илинден.
Не се разболя ни един,
ни един от юнаците,
най се разболя млад Стоян,
млад Стоян млада войвода.
Носили го малко ни много,
до два ми до три месеца.
Дружина дума Никола:
- Никола, кърдаш и йолдаш,
батка ти ще го оставим,
батка ти, кърдаш Стояна.
Не можем да го носим,
ний голи, боси тръгнахме,
гладни и жадни ще умрем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010