* * *

Дружина носи ранен войвода

Посъбрал Стоян, понабрал,
дор седемдесет момчета,
дор седемдесет и седем
и си са вярно сдумуват:
- Момчета, мои другари,
който се болен разболее,
редом ще да го гледаме.
Всичките болни легнали,
Стоян ги редом гледаше;
Стоян се болен разболя,
никой Стояна не гледаше;
Стоян момчетата думаше:
- Момчета, мои другари,
вие ме вземете, вземете,
та ма заните, заните
в Карнобатската кория.
Там има нива голяма
в нива крушка петровка,
там имам булче Петкана,
там имам сестра Тодорка,
те ще ранят в понеделник,
ще ранят жътва да женят,
там ще ме, холан намерят,
намерят да ме отвземат,
да ме в село занесат,
в нашето село голямо,
да си ме, холан, оставят
в нашите топли зимници,
комшии да не ме видят,
комшии да не ме чуят.
Стояновите другари
те Стояна взели
и са го, холан, занесли
в Карнобатска кория,
и са го, холам, оставили
в тая нива голяма,
под тая крушка петровка.
Кога е било понеделник,
Буля на леля думаше:
- Лельо Тодорке, Тодорке,
прегледай, лельо, силяфе,
па я сърпове ще точа,
ще отидем жътва да жънем.
Буля сърпове наточи,
та са станали, тръгнали.
Кога са, олам, отишли
на тая нива голяма.,
един си чакъм забравили,
тогава си прави изправят
и си към крушка поглеждат,
към тая крушка петровка,
буля на леля думаше:
- Лельо Тодорке, Тодоркея
твойто е сърцето юнашко,
юнашко като на батя ти,
ти вземи силяф на очи,
та иди, леля, обиди,
какъв е, леля, тоз човек
под тая крушка петровка,
където се на нога изправи
и си със ръце смахнува.
Леля си буля послуша,
взела е силяф на очи
и си към крушка отива,
към тая крушка петровка.
Батю й Стоян продума:
- Сестро Тодорке, Тодорке,
недей се, сестро, страхува,
аз съм батю си Стояна.
Ти иди, сестро, в село,
та впрегни кола железни
с нашите бели волове,
та си ма качи в колата,
да ме в село занесеш.
Тодорка хитра, разбрана,
тя го на гръб взела,
та си го в село занесла,
в тяхното село голямо,
та си го, холам, остави
в техни изби дълбоки,
в техни топли зимници,
комшии да не го видят,
комшии да не го чуят.
Мама при Стоян отива -
Стоян са с душа раздели;
майка навън излязла -
Стояна силяви приглява.
Като ми Стоян замръкна,
замръква, я не осъмна.
Като ми Стоян осъмна
в тая ми гора зелена,
та си юначко извика:
Момчета мои другари,
където и да сте, холам, момчета,
където и да сте, тук да дойдете.
Къде са го, холам, зачули
всички при него се събрали,
момчета Стоян думаха:
Стояне, наша войводо,
ако ни водиш, води ни;
ако ни пръскаш, пръскай ни!
Ние си голо оголяхме,
и си боси обосяхме,
рамена ни се врязаха
от бойлум пушки носене.
Стоян момчета думаше:
Мало сте много търпели,
още ще да потърпите.
Днеска е, холам, събота,
утре е света неделя,
султана, турска войвода,
тя ще сватба да прави,
ние ще на коне покачим,
да отидем коне да поим.
Ние ще ги, холам, заловим,
та ще ги, холам, караме
с дрипи да ни облече,
с пари да ни посипе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010