* * *

Дружина носи ранен войвода

Посъбра Стоян дружина,
тридесет млади юнака.
В гора ги Стоян заведе,
там дълга клетва сторили.
Стоян дружина продума:
- Дружино, вярна сговорна,
като Балкна поемем,
който се болен разболей,
на ръце ще го носим!
Никой се не разболял.
Разболял ми се млад Стоян.
Дружина ми го носила
от Великден до Илинден.
Стоян дружина омръзна,
па взеха та се сдумаха
Стояну глава да вземат.
От де ги дочу млад Стоян,
та си дружину помоли:
- Моля, бе олам дружино,
толкова сте ме носили,
понесете ме, другари,
до Байрактарската могила!
Там имам нива сеяна,
нива е вече за жътва.
Аз имам млада невяста
и имам сестра по-малка.
Те ходят да жънат нива
и мойте кости да сбират.
Дружина го послуша.
В петък Стоян оставили,
в събота Стоян престоял,
в събота още в неделя.
Понеделник, рано сутринта,
те дошли нива да жънат.
Жънали, що са жънали,
па кога настало пладне
буля на зълва продума:
- Калинке, зълво по-малка,
погледни, мари, сред нива,
каква се ръка подава,
га че ли, мари, батьо ти,
бачовата ти Стоянова!
Двете при него отишли,
капка му вода подали,
устата да си разкваси,
сърцето да си разблажи.
Чакали да се постъмни,
пък са Стояна вземали,
в селото са го свалили,
в хладни го изби турили.
Много го добре хранили,
с прясно го мляко поили -
бърже се Стоян посвестил.
Стоян невяста помоли:
- Познавам, буле, умирам.
Я ми дай, мари, пушката,
острата сабя френгия,
да легна, с тях да издъхна.
Така я Стоян излъга.
Острата сабя френгия
и пушка тя му подаде.
Стоян си булче помоли:
- Я иди горе в одая
и си главата посложи,
да легнеш, да си починеш,
че ти се измъчи с мене!
Чака я Стоян да заспи
и пръв петел да пропее,
наметна Стоян пушката,
препаса сабя френгия,
тръгна дружина да търси.
Стоян дружина настигна
в Новомахленските ниви.
Щом го видяха другари,
всички му крак станаха.
Повторният им войвода,
само той стоял на страна
и са в гората изместил.
Из гората пушка пропука,
и в сърце Стояна удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010