* * *

Дружина носи ранен войвода

Разболял ми се Никола,
Никола млади вовода,
на връх, на Стара планина,
на хайдушкото сборище.
Негови верни другари,
на ръце са го носили,
в уста му вода дават,
в очи Никола гледат.
Никола казва на дружина:
- Дружино отбор юнаци,
кога очи затворя,
кога се с душа разделя,
да не се някой излъже,
над мен да се разплаче.
Ала ви вярно заклевам ,
викнете с пушки гръмнете,
хайдушки байряк развейте,
хайдушки песни запейте,
в гора балкани ходете,
върли душмани гонете.
Кога се назад върнете,
на мойто любе хубаво,
кажете сълзи да не лее,
зелени венци да вие,
гроб партизански да търси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010