* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, събрали
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Още им седем трябваха,
тях ги на пътя найдиха,
найдиха и намериха.
Сториха вяра и клетва:
"Който са болен разболей,
на ръце ще го носиме,
на ръце и на рамене,
на крака и на колене."
Ходили малко, ни много,
ходили до три месеца,
не се разболе ни един,
най се разболе, разболе
млад Стоян, млада войвода.
И го дружина поела,
носи го малко, ни много,
носи го до три месеца.
Дружина дума Стоене:
- Стоене, братко Стоене,
не можем веке да носим,
ръцете ни са извиха
из тези гъсти кории,
краката ни са подбиха
из тези дребни камъни.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
вий сте ма много носили,
още ма малко носете
до Туловата кория.
Там имам нива голяма,
сред нива - круша столовата,
под круша - студен кладенец,
вий ма под круша сложете.
Аз имам сестра Калинка
и имам булка Тодорка,
те ще да додат, да додат,
нивата да си пожънат,
мене под круша ще вземат.
И дружина го поела,
и го на нива занесли,
и го под круша сложили.
Калинка, мома хубава,
Тодорка, млада невеста,
те са на нива отишле,
нивата да си пожънат.
Калинка дума булне си:
- Булне ле, драго булне ле,
що ми се гласец позачу,
що мяза, буле, на батюва,
айде, буле ле, да идем.
Запасват чифте пищови
и си при Стоян отиват,
и го във къщи прибират.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010