* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали са се, събрали
на високана планина
болгарски млади момчета
с двамина млади вайводи
и с два байряка червени.
Всички са сговор сговарят:
- Хайда щим каул да сторим,
който се болан разболей,
нарьод щим да го гльодаме!
Койно каулен правеше,
той най-напреж се разболе.
Всички го нарьод гльодаха
кой но ден, кой по два дене,
брат му го гльода неделя,
та че го и той остави.
Тогава с него остана
лю едно пиле сокольче.
С крилца му сенка правеше,
с уста му вода носеше,
ала и то са насити,
та си са сбира, торнува.
Стоен му желно думаше:
- Стойни ми, чекни, пиленце,
пиленце, постро сокольче!
Млого си, малко чекало,
още ма малко почекай,
доде са с душа разделе.
Та че ми тогав извади
мойно остри ножкове,
десна ми ръка отрежи.
Та йе, сокольче, отнеси
на наши равни дворове,
та йе, сокольче, остави
в нашана долна градинка,
в сестриниен босилек.
Ага си иде сестра ми
рано в неделя вутирна
босилек да си набере,
та ще ракона да найде,
порстенан ще да изпяе,
та ще сестра ми да види,
че брат хи Стоен загинал
на високана планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010