* * *

Дружина носи ранен войвода

Стоян дружина посъбра,
и вяра и клетва сторили:
"Кога из пътят тръгнеме,
който се болен разболее,
поредом да го гледаме
и на ръце да го носим."
Разболял се е млад Стоян,
и на ръце го носили
от Великден до Илинден.
Нигде нищо обор не обрали,
нито басканлък нигде сторили.
Дружина думат Ивану:
- Стоянов братец Иване,
хатър да ти не остане,
брата ти щем да оставим.
- Дружина вярна, сговорна,
недейте батя оставя -
ний сме (се) верно кълнали.
Дружина, обземете го,
от ръце във ръце носете,
дружина, да го занесем
на Карнобатската кория,
имаме нива сеяна
с хубава жълта пшеница;
кога дойдат нивата да жънат -
дано си батя намерят...
Тий Стояна занели,
та го на нивата оставили.
Всичките никнат, та плачат:
- Стояне, вехта войводо,
от вехто време останал,
Стояне, та прости ли щеш ни
зарад сме (се) верно кълнали?
Стоян ги жално изгледа
и с десна ръка махнува:
- Да ви е просто, дружина,
ходите, къде ходите,
и пак за мене слушайте!
Дойдоха нива да жънат
неговата млада невяста
и неговата мила сестра.
Като ми нивата жънаха,
Стоян със ръка махнува -
сестра му го е видяла
и на буля си продума:
- Буле ле, буле Стоянице,
що маха ръка накрая,
що мяза на бате Стояна?!
- Калино, зълва хубава,
ти носиш сърце юнашко,
юнашко, батевото си,
на едно сте сърце лежали,
една ви е майка хранила -
ти иди, буле, погледай,
мене ми грозно дохожда...
Станка си сърпът остави,
взема си кобур пищови,
приплещи пушка далийска,
припаса сабя черкезка,
черкезка, тънка дамаскиня,
та че на края отиде.
Отдалеч ми се позапря
и си го вярно попита:
- Байне ле, братче Стояне,
що лежиш, братче, на края,
дали си се с куршум ударил,
или си се с тънка сабя сякъл?
- Мене ме болестта найдела, сестро!
Поди на мама да кажеш,
да дойдете да ме вземете,
у дома да ме занесете,
в нашите изби дълбоки...
Станка си дума Стояну:
- Байне ле, бате Стояне,
защо на мама да кажа,
дорде и аз съм при тебе?
Тя го на ръце обзела
като сираче пеленаче,
та си го у тях занела -
в тъмните изби дълбоки,
дълбоки изби студени.
С прясно го е мляко къпала,
с ройно го е вино поила,
с тлъсти агнета хранила.
Лежа ми Стоян, що лежа,
майка му слуша отвънка -
челяк се в избата провика...
Кога ми влезе майка му,
Стоян ми вика, та плаче:
- Мале ле, та не си ли чула,
зарад що, мале, да умра?
Мале ле, миличка мале,
поди ми, сабята извади,
на животът да си я погледам;
кога си, мале, загина,
да не ми е жално за сабя!...
И тя му сабята изнесе,
на стената я закачи,
на стената, при главата.
Замръкна Стоян в избата,
замръкна, та не осъмна.
(*)
Осъмна Стоян, Стояне,
на висок баир Бакаджик,
при беглишките овчари,
и тлъсто агне надроби,
и буен огън накладе,
и остър ръжен отсече,
остър ръжен лилеков.
Та че тихо ясно послуша,
дали се негде зачуват
юнаци по планините -
я хазна да бастисат...
Нигде се нищо не чува,
до трима огня горяха
във Сливенските боази.
Той се изясно провикна,
Иван на крака подскокна,
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дружина, ослушайте се -
що ми се гласец позачу,
що мяза бате Стояна!?...
Като ми Стоян повтори,
повтори, та ми извика;
догде ми агне опече,
Иван с дружина довтаса -
пушките им нарамени,
пушки на голи рамене,
на голи гърди пищови,
на голи кълки паласки...
Стоян ги вярно попита:
- Дружина вярна, сговорна,
що сте толкоз оголели,
негде обор обрахте ли?
Всичките викат, та плачат:
- Стоян, вехта войводо,
от вехто време останал,
овци без овчар ходят ли,
без войвода басканлък не бива!
- Не бойте се, дружина,
елате да ядем, да пием.
Снощи на Бакаджик замръкнах,
кехаята в село викаше -
султанът има меджия...
Да идем, да го вардим;
ако султанът хванеме,
с имане ще ви заровя...
Отишли да го вардят.
Събрали ми се меджия -
султанът събрал меджия,
от девет села жънеха,
султанът сред нивата седеше
и зелен чадър над него,
и триста души сегмене
прави на пушките стояха,
не дават пиле да хвръкне...
Стоян от орман гледаше,
с връста му пладнина станала,
и меджия се прибрало
към метна сянка дебела,
към вода студена.
Стоян се в синорите привлече
като вълченце истиненце.
Сегмените си отишли,
конете да си напоят,
самичък султанът остана.
Като се Стоян салдиса,
та че султанът улови,
та че го на ръце понесе
като агънце гергьовско,
на дружина го предаде:
- Дръжте го, голи дружина,
той й ще ви облече!
Султанът дума Стояну:
- Стояне, мечка стръвнице,
искай, Стояне, що искаш -
искаш ли дребни дуката?
- Не ща на сватба да дойда,
на булка кръст да давам...
- Искаш ли бели грошове?
- Конят ли ще си подкова?...
Я дай ми маджар жълтици!
Та го султанът заведе
у Сливнянските боази,
на войнишките пътеки -
старо имане разрови,
все хубави маджар жълтици...
Стоян се ясно провикна:
- Взимайте, голи дружина,
кой колкото може да носи!
Щото на мене останат,
тука ще да ги заровя -
белки щат хванат и мене,
да давам, да се изплащам!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010