* * *

Дружина носи ранен войвода

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян - млада войвода
в Бакаджийските балкани.
Че го дружина носила
девет месеца на ръце
и Стояну тихо думаха:
- Нас ни Стояне дотегна
на ръце да те носим.
Стоян Иванчо думаше:
- Иванчо, малък байрактар,
малко сте много търпели,
още ме малко носете,
носете и занесете
в Карнобашките полета.
Имам нива голяма -
до там ме вие занесете.
Сутринта като съмнало
негова сестра Марийка
с буля си отишли
на нива жътва да жънат.
Като ги видял Стоянчо
та си ръката размахва,
а булката му продумва:
- Марийке, зълво Марийке,
каква се ръка размахва
в наш'та нива голяма.
Ти имаш братец хайдутин,
Ти имаш сърце юнашко,
иди, Марийке, да видиш.
Като Марийка отишла
видяла Стоян - батя си
и си е тъжно плакала.
Стоян й дума продума:
- Не плачи, сестро Марийке,
като, Марийке, притъмней
довечера ме вземете.
Цял ден Марийка жънала.
Вечерта като се мръкнало
на гръб батя си вземала,
та го е в къщи занесла.
Че го Марийка хранила,
хранила още поила -
доде му рана зарасне,
доде му снага заякне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010