* * *

Дружина носи ранен войвода

Посъбрал Стоян, Стояне,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
А че ги Стоян поведе,
поведе Стоян, заведе
във Стара бяла планина.
Вярна се клетва верили:
"Който се болен разболи,
на ръце ще го носиме,
както го й майка носила -
девет месеца на сърце
и три години на ръце!"
Ходили, колко ходили,
от Великден до Илинден,
Стоян се болен разболя,
че го на ръце носили.
Носили, колко носили,
Иван, Стоянова братец,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, събрана,
носете, батя да носим
до висок баир Бакаджик -
там имаме нива бащина,
сред нивата крушка висока,
под крушка сянка дебела.
Там да си батя оставим -
кога си нивата зажънат,
дано си батя намерят!...
Че са Стояна грабнали,
от ръце на ръце носили
до висок баир Бакаджик.
Че са Стояна оставили
в тяхната нива бащина.
Днес са Стояна оставили,
на утрин нива зажънали
неговата мила сестрица
с неговата булка хубава.
Жънали, колко жънали,
Стояновата булка хубава,
тя се права изправи.
Стоян под крушка махаше.
Стояновата булка хубава,
тя на калина си думаше:
- Калино Енке, булина,
кой си под крушка махаше -
твърде ми мяза батю ти?!
Ти носиш сърце юнашко,
юнашко сърце братово,
я иди, булка, да видиш!
Захвърли сърп, паламарка,
нарами пушка бойлия,
че си нивата нагази,
къде крушката отиде,
отдалек, мари, повика,
повика Янка, попита:
- Брайне ле, бате Стояне,
що-щеш, брайне, тукачка?
Дали си рани ти ранен,
дали от Бога болежки?
Стоян на Янка думаше:
- Енке ле, мила сестрице,
нито съм рани аз ранен -
от Бога, Енке, болежки!...
По-скоро в село да идеш,
изведи лиси биволи,
опрегни кола кована,
че ме във село заведи!
Янка на Стоян думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
що ти са лиси биволи,
що ти са кола кована -
аз ще те, байне, занеса,
като дете пленаче,
пленаче и годиначе!...
Че го във изби занесе,
бяло го й мляко хранила,
прясно го й масло мазала,
дорде си Стоян оздрави.
Телал в селото викаше:
- Султан меджия ще има!
Като си Стоян туй зачу,
той си от изби излезе
и си по къра отиде,
от синор на синор се й влякъл,
дорде си султана улови,
султана, още пашата.
Че ги в гората заведе,
върли ги мъки мъчеше,
дорде ги с пари откупят,
от Стоянови ръце отнемат.
Че стана Стоян, отиде
при негова вярна дружина.
Че си дружина намери.
Всички на крака станаха,
всички от радост извикаха,
че войводата оздравял...

В бележка под линия записвачът (М. Арнаудов) дава разночетения според вариант от Саръгьол: "Хайдутите ходят по Ирин-Пирин планина, зарекли се да носят болния, "дорде юнак оздрави", но после рекли на Стоян, че не могат вече да го носят, защото оголели и обосели; той поискал да го оставят "до онзи баир Бакаджик, сред нива дърво орехово" на сянка; намерили го булка му и сестра му; той им казва да му развият пояса ("да ми на сърце олекне") и в пояса те видели "девет кемера алтъни" (той дал шест на булката си и три на сестра си); веднага след това (вариантът е непълен) той скача на крака и отива при дружината си." Арнаудов посочва вариант от Шуменско (по запис на Ж. Бакалов), в който болният Стоян е носен от по-малкия му брат Николчо "от Гергьовден до Петровден, от Петровден до Илинден" (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010