* * *

Калина гърло боляло

Рано си Гана, джанъм, ранила,
на лозе Гана, на росно грозде;
набрала й Гана, хем се й върнала,
и отдалек го й познала
по червените гайтани,
и по зелените ремъне,
и отдалеч се й Гана провикнала:
- Изгорях, любе, за вода!
Любе си Гани думаше:
- По-долу има, Гано, кладенче,
да идем, Гано, да пием.
Ай, на кладенче овчарин,
овчарин на Гана думаше:
- Недей пи, Гано, таз вода,
таз вода й, Гано, галатна.
Снощи си галатни минаха,
гноени кърпи перяха,
кървави саби триеха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010