* * *

Калина гърло боляло

Калина гърло болело,
свекърва й го лекува,
не туря биле лековно,
най туря биле отровно -
от люта змия сърцето,
от зелен гущер главата.
Калина си гърло подлюти,
подлюти, още повреди.
Калина дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
я впрегни брези биволи,
да идем у мила майка на гости;
тя знае биле лековно,
гърлото ми да лекува.
Свекърва не знае биле лековно
и ми туря биле отровно -
от люта змия сърцето,
от зелен гущер главата.
Стоян Калина не послуша,
впрегна брези биволи,
та си на оран отиде,
на нива, на голямата.
Кога се върна вечерта
намери Калина умряла;
мъжко й дете до нея,
търкаляше се и плачеше.
Като си влезе в одаи,
видя си Калина умряла
и мъжко дете как плаче.
Разпаса си пояси свилени,
па го през греда преметна,
та се Стоян обеси
и на майка си продума:
- Живей, мале ле стара,
без мен и без Калина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010