* * *

Калина гърло боляло

Калина гърло болеше,
свекърва й до цереше.
Няма Калинка мил баща,
нито по-мила майчица,
нито братлета, сестрици.
Няма кой да я погледне,
та си я гледа свекърва,
че си й цери гърлото -
от люта зъймя главата,
от зелен гущер краката,
от яребици крилете.
Колко го цери по боли,
по боли гърло, по боли.
Калинка дума свекърва:
- Де гиди, стара свекърво,
стига си мене гледала,
аз ще сега да умра,
я да излезеш, свекърво,
дворове да си пометеш,
премяна да ми изнесеш,
като се с душа разделя,
хубаво да ме премениш…
Сал си издума Калина,
та па се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010