* * *

Калина гърло боляло

Стоян Тилила думаше:
- Тилило, пръвна пръвнино,
стана ми девет години
как сме се двама събрали,
ден ходиш, мари, два лежиш,
що не легнеш да са отлежиш.
Телила дума Стояна:
- Стояне, пръвна пръвнино,
как да си легна и отлежа
от майкините ти мърморни,
от тейковите ти попръжни,
от булините ти гълчове,
от бачовите ти тъкъде?
Я стани, стани, Стояне,
нови си кола обърни,
обърни и ги заритли,
дебело да ми постелиш,
хубаво да ми подложиш,
мен в колата да сложиш,
да ма у майкини занесеш,
там да си легна, отлежа.
Че стана Стоян, че стана,
нови си кола обърна,
обърна и ги заритли,
дебело у кола той постла,
хубаво той и подложи,
Телила у кола той сложи,
че си биволите зажегли
и за у майкиини й тръгнава.
Върели, що са върели,
до тяхно село стигнали,
до техни гробища широки,
Телила дума Стояну:
- Я поспри, Стояне, биволите.
Стоян биволите поспира,
Телила от кола слязала
и у гробищата влязла,
между два гроба седнала,
седнала и заплакала:
- Димене, братко Димене,
Стилене, любе Стилене,
има ли място за мене?
Димян са от гроб обади:
- Тилило, сестро Тилило,
мър, небето й широко,
небето, още земето.
Че се й земята отворила,
Тилила у земя влязла,
самичък Стоян остана,
чуди се, още мая се -
накъде Стоян да иде?
Дали си напред да върви,
дали да се назад повърне,
че си извади остро ножченце
и се у сърцето удари,
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010