* * *

Калина гърло боляло

Тилила гърло заболя,
колкото лежи Тилила -
зле пада, добре не става.
Тилила Стояну думаше:
- Стоене, либе, Стоене,
хайде ме либе заведи
при мойта майка бъсмарка
да ми на гърло побае
дано ми гърло оздравее.
Стоян Тилила послуша,
че впрегна кола желязна,
че впрегна биволи двама братя,
че качи Тилила в колата,
че са за гости тръгнали,
че са вървели и допрели
до бащини й ливади
косени, недокосени.
Стоян Тилила повика:
- Я стани, Тилило, погледай,
бащини росни ливади -
косени, недокосени.
Тилила се некак не обади.
Че оттам пак са тръгнали,
че са вървели и допрели
до бащини й угъри.
Стоян на Тилила пак дума:
- Я стани, Тилила, погледай
бащини черни угари -
орани, недоорани.
Тилила се пак не обадила.
Че от там пак са тръгнали,
че са вървели и допрели
до бащини й дувари.
Майка й на двор седеше,
бяла къделя предеше.
Стоян на Тилила думаше:
- Я стани, Тилило, я стани,
погледай бащини си дувари,
градени, недоградени.
Тилила се пак не обадила,
Стоян си Тилила откри -
Тилила си кротко заспала,
на Бога душа предала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010