* * *

Калина гърло боляло

Галинка болна лежеше,
свекърва й я цереше.
От какво й беше лекарството,
от зелен гущер главата,
от пъстър смок опашката.
Галинка на Стоян думаше:
- Стояне, първо венчило,
я иди в росно ливаде
да окосиш сено зелено,
да ми в колата постелиш,
и да ме у мамини заведеш.
Стига ме е майка ти церила,
а сега майка ми да ме поцери.
Стоян си сено накоси
и сложи Галинка в колата.
Тръгнаха да вървят,
у майкини си да идат.
Стоян си дума Галинки:
- Галинке, либе, я виж
бащини си лозя зелени.
Галинка мълчи, не дума.
Стоян си отиде в колата,
какво да види -
Галинка лежи умряла.
Че викна Стоян да плаче,
извади остро ножче,
че се в сърцето прободе
и на Галинка той каза:
- Лежи, Галинке, да лежим
в един гроб да ни заровят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010