* * *

Калина гърло боляло

Калинка гърло болеше,
свекърва й я цереше,
от зелен гущер главата,
от пъстра змия сърцето.
Дето главата туряше,
синьо-котлено ставаше,
дето сърцето туряше,
жива рана отваряше.
Калинка Марко думаше:
- Да станеш, Марко, да идеш,
в равното буйно ливаде,
улови руси биволи,
впрегни кола писана,
постели, Марко, подложи,
и мене в колата покачи,
при мама да ме заведвеш,
и мама да ме изцери,
с руйно вино медено.
Че стана Марко, отиде,
улови руси биволи,
впрегна кола писана,
Калинка в колата покачи.
Като из пътя вървели,
Марко Калинка думаше:
- Я стани, Калинке, да видиш,
бащини си росни ливади,
косени не събрани,
бащини ти буйни жита,
жънати невързани.
Калинка не се обади,
Марко Калинка погледна -
тя се от душа отделила.
Марко Калинка думаше:
- Що ме, хитрушо, излъга,
при майка ти да те заведа,
майка ти да те поцери...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010