* * *

Калина гърло боляло

Оженила са Калунка,
кат се ожени и заболя.
Свекърва й я цереше,
люти цярове слагаше,
на зелен гущер главата,
на отровна змия сърцето.
Дето гущер слагаше -
синьо и зелено оставаше;
където змията слагаха -
люти се рани отваряха.
Калунка Стояна думаше:
- Стоене, първо венчило,
хайде ме, Стоене, натвари,
и ме у мамини закарай.
Майка ми меко да ми наложи,
на меко да полежа
и да ме майка лекува.
Стоян я на кола натовари,
кога са село стигнали,
Стоян Калунка викаше:
- Я си главата надигни,
вашето село да видиш.
Пък се Калунка не обади.
Когато я Стоян открива -
тя се от душа разделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010