* * *

Калина гърло боляло

- Либе Телило, Телило,
когато и да дойда,
все те кахърна заварвам -
я плачеш, я си плакала.
Дали те е мама мъмрела
или те татко нахоквал?
Телила на Стоян дума:
- Стоене, либе Стоене,
нито ме е мама мъмрела,
нито ме е татко нахоквал.
Глава ме боли - не сядам,
треска ме тресе - не лягам.
Срам ме е, либе, срам ме е
от свекървини срамове.
Хайде, либе, заведи ме
при моята майка мащеха -
тя ще ми глава изцери,
тя е майка - билярка.
Стоян Телила послуша,
че впрегна кола желязна,
качи Телила в колата,
че си волове поведе.
Вървели, що са вървели,
до тяхно село стигнали,
пред техни порти високи.
Стоян Телила думаше:
- Ставай, либе Телило,
да ваши порти стигнахме.
Телила се не обажда.
Стоян Телила побутна
и що гледа - чудо голямо,
тя е Телила умряла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010