* * *

Калина гърло боляло

Калинка гърло боляло,
свекърва й го вързува -
от люта змия главата,
от усойница сърцето.
Колкот' свекърва вързува,
гърлото още по боли.
Калинка Марко думаше:
- Айде ме, Марко, заведи
при мойта майка билярка,
билярка и екимджийка,
гърлото да ми изцери!
Марко Калинки думаше:
- Жъни, Калинке, да жънем,
да си ожънем лятното,
да ни остане зимното,
тогава ще те заведа.
Жъна Калинка, дожъна,
дожънали са лятното,
останало им зимното.
Калинка Марко думаше:
- Айде ме, Марко, заведи
при мойта майка билярка,
билярка и екимджийка,
гърлото да ми изцери!
Марко Калинки пак дума:
- Жъни, Калинке, да жънем,
да ожънем и зимното,
тогава ще те заведа.
Ожънали са и зимното,
Калинка Марко пак дума:
- Айде ме, Марко, заведи
при мойта майка билярка,
билярка и екимджийка!
Марко Калинки думаше:
- Твойта е майка далеко,
наште гробища - наблизо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010