* * *

Калина гърло боляло

Галунка гърло болеше,
свекърва й я цереше.
Какви й бяха билките -
от черна змия главата,
от пъстра смока сърцето,
колкото цери по боли...
Галунка дума на Марко:
- Марко ле, първо първино,
Марко ле, първо венчило,
стига ме й мама церила,
колкото цери по боли,
хай да ме занесеш
мама да ме цери,
стига ме мама ти церила,
утре е бяла събота,
рано ми Марко да станеш,
в росни ливади да идеш,
сиви биволи да уловиш,
писани кола да впрегнеш,
дебело да ми подложиш,
мене в кола натовариш,
у мамини да ме заведеш.
Марко си Галунка послуша,
че стана рано в събота,
в росни ливади отиде,
сиви биволи улови,
писана кола впрегна,
та й дебело подложи.
Галунка на кола натовари,
кат на тяхното село наближи,
Марко Галунка думаше:
- Галунке, булка хубава,
стани, мар, да видиш
бащин двор обширен,
бащини ниви големи.
Галунка мълчи, не дума,
Марко си биволи поспря,
та се назад обърна.
Кога си юрган подигна,
Галунка лежи умряла.
Ах, че се Марко спровикна:
- Боже ле, Боже миличък,
дали да се назад завърна
или напред да ида?
Напред, Боже, да ида,
какво ще кажа майка й:
"Девет години не дойде,
в десета умряла ми я доведе!"
Назад да се завърна,
какво ще каже майка ми:
"Девет години я церих,
умряла ми я доведе!"
Та си ножче извади
и си главата отряза,
до Галунка падна да лежи
и на Галунка думаше:
- Лежи, Галунке, да лежим,
нека да се наживее
нашата стара майчица...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010