* * *

Калина гърло боляло

Седнала ми е Драгана
на гергеф юрган да шие,
шила Драгана и пяла.
Над нея пиле хвъркаше,
над нея пиле билбюлче,
той на Драгана думаше:
- Драгано, моме хубава,
Драгано, песнопойко ле,
ха да се облог обложим -
кой кого ще да надпее.
Ко ме, Драгано, надпееш,
Драгано, ще ми отрежеш
крилцата до ребърцата.
Ко те, Драгано, надпея,
Драгано, ще ти отрегам
езикят - до стефелецът!
Пяли са, надпявали се,
пяли са два дни и три дни -
Драгана пиле надпяла.
Кя хи се вода запило,
провикнала се Драгана
от връх от Стара пладнина:
- Изгорях, любе, за вода
като босилек за роса!
Кя си Драгана отиде
на хайдушкото кладенче
студена вода да пие.
Таман се току навела,
овчар отгоре повика:
- Драгано моме, Драгано,
не пий, Драгано, таз вода,
таз вода не е хубава!
Вчера хайдукье минаха,
ранен войвода носеха,
та му раните миеха,
кървави ризи перяха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010