* * *

Калина гърло боляло

Провикнала се е Драгана
от връх, от Стара планина:
- Изгорях, либе, за вода,
като босилек за роса,
като агненце за майка,
майка му за планината,
овчари за ладината.
Либе Драгани думаше:
- Либе, Драгано, Драгано,
слизай, Драгано, по-долу,
по-долу има геранче,
там има вода студена.
И Драгана е отишла
студена вода да пие.
Среща й стои овчарче,
то на Драгана думаше:
- Драгано, мома хубава,
не пий, Драгано, таз вода,
таз вода не е хубава -
вчера войници минаха,
ранен войвода караха,
люти му рани миеха,
кървави дрехи перяха,
кървави реки течаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010