* * *

Калина гърло боляло

Стоян си Тилила думаше:
- Тилило, първо венчило,
станало е девет години
кат сме се с тебе събрали,
се ходиш, мъри, весела.
Пък станала цяла седмица
из двори ходиш, се плачеш,
в къщи влизаш кахърна.
Двори ли не ми харесваш,
къща не бияндисваш,
аз ли не съм ти на сърце?
Тилила дума Стояна:
- Стояне, първо венчило,
като ме питаш да кажа!
Ти си, либе, на сърце,
ази ти двори харесвам
и ти къщата бияндисвам.
Станала е цяла седмица,
бяло ме гърло заболя,
зле боли, ще ме умори.
Твойта ме майка церила,
на зелен гущер с краката
и пъстра змия главата.
Колкото трупа, по боли.
Ай да ме, либе, заведеш
при моята да го поцери.
Стоян Тилила послуша.
Впрегна руси биволи,
Тилила на кола легнала,
с бял я ямурлук загърна.
Вървели, що са вървели,
изминали поле широко,
наслали гора зелена,
сред гора, нива зелена.
Стоян Тилила думаше:
- Тилило, първо венчило,
всичките ниви жънати,
само вашта непожъната.
Не се Тилила обади.
Още са малко вървели,
стигнали село голямо,
Стоян Тилила пак дума:
- Тилило, първо венчило,
селото, мъри, стигнахме.
Не се Тилила обажда.
Кога я Стоян отгъна,
че какво Стоян да види -
Тилила се от душа разделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010