|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калина гърло болело,
девет години болело.
Никому не казала,
а сал е казала, казала,
на първо либе Стояна:
- Стояне, любе Стояне,
никому не съм казала,
сега на тебе ще кажа.
Да ме откараш при мама,
майка ми знае лекове -
от зелен гущер главата,
от люта змия сърцето.
Стоян Калини говори:
- Калино, моме Калино,
не мога да те откарам,
строшени са ми колата,
нековани са биволи!
- Либе Стояне, Стояне,
вълци ти яли биволи,
огън ти изгорил колата!
Тамън това издумала
и се със душа разтънала.
Откара я Стоян и закопа
във тия нови гробища.
Герган си стадо посеше
у тия нови гробища.
Калина из гроб викаше:
- Гергане, младо деверче,
ожени ле са Стоян,
доведе ли добра стопанка,
гледа ли мъжко детенце?...
Орлов дол, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ); финалът контаминиран
с мотива "Булин глас от гроба".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|