* * *

Калина гърло боляло

Залюби Стоян Ирина,
Ирина бяла гъркиня,
люби я Стоян, лъга я
цели ми до три години.
Отде зачула леля му,
хабер след хабер изпраща -
да не люби Стоян Иринка,
а да залюби Тодорка,
Тодорка, турска изгора,
тя си гори турци, българи.
Стоян послушал леля си,
остави Стоян Иринка,
Иринка бяла гъркинка,
па си залюби Тодорка,
Тодорка - турска изгора.
Залюби я Стоян, взема я,
тежко я гърло заболяло.
Било я срам да каже
от свекър и от свекърва,
от девери и етърви.
Стояновата майчица,
тя на Стоян дума:
- Стояне, синко Стояне,
макар съм майка мащеха
нещичко ще те науча -
я да си булка повикаш,
повикаш, да я попиташ
защо из двори ходи гиздава,
гиздава, но невесела.
Дали не си й по сърце,
дали й други любила,
а па татко й я не даде
викай я, мамо, питай я...
Стоян майка послушал,
па си булчето повикал:
- Тодорке, любе Тодорке,
нещичко ще та попитам,
правичко да ми обадиш!
Защо по дври ти ходиш
гиздава, но невесела?
Дали не съм ти по сърце,
или те други искаха
ала те татко ти не даде?
Тодорка Стояну думаше:
- Стояне, любе Стояне,
ти си ми, любе, по сърце,
не ме други искал,
а най ме гърлото боли,
пък ме й срам да кажа
от свекър и от свекърва...
Стоян на майка си дума:
- Мамо ле, стара майчице,
питах я, мамо, каза ми -
люто я гърло боляло.
Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
пак ще та майка научи.
Да вземеш, синко, да вземеш
брези биволи да впрегнеш,
булчето си закарай
при нейната си майчица,
майка й да я поцери,
както я майка церила.
Стоян майка си послуша,
изкара брези биволи,
впрегна в новите кола
па си Тодорка изведе.
Тръгнали са да вървят.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гори високи.
Стоян си дума Тодорка:
- Я стани, Тодорка, да видиш
бащини гори високи.
- Я карай, Стояне, по-бързо,
грозно ме глава заболе!
Вървели, що са вървели,
Стоян си дума Тодорка:
- Я си главица надигни
бащини двори да видиш.
- Карай, Стояне, по-бърже,
люта ме треска разтриса!
Като са порти наближили,
Стоян си дума Тодорка:
- Я вземи, Тодорке, остена,
да сляза, порти да отворя.
Тодорка дума не продума,
на Бога й душа предала.
Стоян в порти влизаше,
майка й от къщи излиза:
- Къде, Стояне, Тодорка?
- Тя във колата заспала...
Майка й се на кола качила,
шарена черга отвила
и на Стояна думаше:
- Защо, Стояне, Стояне,
защо я не доведе по-рано,
да си я мама поцерила,
церила както и по-рано!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010