|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Дафинка платно белеше
сред море, на два каика.
Дафинка жадна ожадня,
на брега овчар седеше
и на Дафинка думаше:
- Не пий, Дафинке, таз вода,
тази е вода галатска -
снощи галати минаха,
болно галатче носеха,
люти му рани измиха,
кървави ризи изпраха.
Дафинка овчар не слуша,
наведе се вода да пие.
Върла я глава заболя,
люта я треска затресе.
Жално Дафинка заплака,
люто си душа проклела,
която овчар не слуша.
Ново село, Русенско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|