Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Калина гърло боляло

Стоян Тилилу думаше:
- Тилило, първо венчило,
мари, стана девет години
кат сме се с тебе събрали.
Ни сам те весела аз виждал,
весело да ми запейш,
крешкаво да се засмейш.
Аз ще те тебе попитам
правичко да ми обадиш,
защо си, мари, кахърна.
Мене ли не харесваш,
или си либе либила,
либила и не вземала,
че ти е жално за него?
Тилила жално заплака
и на Стояну думаше:
- Стояне, първо венчило,
сичкото вярно ще обадя,
ще обадя, ще ти разкажа,
до сега не сам ти обаждала...
Твърде си добър и хубав,
и не сам либе либила,
че да ми й жално за него.
Бре, стана девет години
кат сме се двама събрали
и се съм ази болнава,
не смея да ти обадя.
Кат хвана у къщи да мета
на метличката полягвам,
като за вода отида
на кобилицата почивам.
Стояне, първо венчило,
сичко ще ти обадя.
Знаеш ли, а бре, помниш ли
като за мене дойдохте,
дойдохте и ма земахте,
сватбата за увази потегли,
потегли и си тръгнахме.
Като до вази стигнахме,
до ваши двори широко,
до порти като стигнахме,
сватбари порти отвориха,
двама наедно влягохме.
Като у двори влягахме,
силен ме ветрец подухна,
люта ме глава заболя,
върла ме треска утреси.
От тогаз съм ази болнава,
цели ми девет години.
Стояне, първо венчило,
да станеш, а бре, Стояне,
да обърнеш кола по-нови,
да туриш ритли шарени,
задъни дъна дъсчени,
постели нови миндили,
нареди пъстри възланици.
Ази у колата ще седна,
у мамини да ме заведеш,
че стана девет години -
у мамини не сме ходили.
Мама ми й многознайница,
знайница и магьосница.
Мама ми да ме поцери,
дано ме мама изцери!
Стоян Тилила послуша
и си колата обърна,
и тури ритла шарени,
задъни дъна дъсчени,
нареди пъстри възланици.
Тилила в кола легнала,
Стоян биволи упрегна,
нали горкия, не знай,
какво със Тилила ще стани,
че смъртта й била наблизо.
Стоян биволи поведе
и си от село излезе.
Тилила в кола умряла,
ама нали Стоян не знай.
Той пред биволи вървеше
и много си пътя измина,
и си във гора навлезе,
тогаз биволи позапря
и на Тилила повикна:
- Тилило, булка хубава,
я стани, мари, да видиш.
През буйна гора вървиме,
през буйна гора зелена.
Тилила се от кола не обади.
Нали си Стоян помисли,
че може да й заспала,
и пак биволи поведе.
Като си гора измина
и си във ниви навлезе
Стоян Тилилу повикна:
- Тилило, булка хубава,
я стани, мари, да видиш
бащини ниви големи.
Пак не се Тилила обади.
Повървя Стоян, повървя,
че си в лозя навлезе.
И пак си биволи позапря,
и на Тилила повикна:
- Тилило, първо венчило,
я стани, мари, да видиш
бащини ти лозя големи
какво са грозде родили.
Пак не се Тилила обади.
Стоян се у кола покачи
и си Тилила отгъна.
Какво горкия да види -
Тилила се й от душа отделила.
Жално си Стоян заплака,
заплака и занарежда:
- Тилило, булка хубава,
дали да се назад върна,
дали напред да отивам,
как ще да кажа на мама ти?...
Че със сълзи Стоян на очи
пак си биволи поведе
и пак напред замина.
До Тилилино село пристигна.
Ах, че се Стоян чудеше
как у бабини си да влезе.
Той си на порти почука.
Баба му стои сред двори,
като Стояна видяла
много се й зарадвала
и на Стояна казала:
- Стоене, зетко Стоене,
къде й, Стоене, Тилила?
Стоян от жалби не можа,
не можа да й каже.
Много си жално заплака.
Тогаз баба му й разбрала,
разбрала и помислила,
че е Тилила болнава.
И се на кола покачи.
Кат си Тилила отгъна,
какво горката да види -
Тилила се от душа отделила.
Жално мама й заплака,
заплака и занарежда:
- Тилило, мила на мама,
на деветата година
ти си у дома пристигна
и нищо не ми продума...
Както й мама й плачела,
и при Тилила припаднала,
и се от душа отделила.

 


Лозен, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010