* * *

Калина гърло боляло

Калинка гърло боляло,
свекърва й го вързува,
със блага билка разгонка -
на люта зъмя сърцето,
на зелен гущер главата.
Калинка каже Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
хайде ме, либе, заведи
при мойта майка рождена,
че тя е, либе, баснарка
и знае биле всякакво,
та ще мен да излекува!
Стоян Калинки думаше:
- Либе Калинке, Калинке,
волове ми са с говедар,
биволи в росни ливаде,
конете ми са в ергеле.
Калинка каже Стояну:
- Орли ти яле волове,
вълци ти яле биволи,
черни гарване - конете,
когато аз ще да умра!
Като си това издума,
тя се от душа отдели.
Стоян по двор си ходеше,
дребни си деца водеше,
едри си сълзи ронеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010