* * *

Калина гърло боляло

Драганка ходи из лозе,
из лозе за бяло грозде,
брала й Драгана и яла,
жедна й, олан ожедня,
сред лозе дърво високо,
под дърво студен кладенец;
отиде вода да пие.
Овчар край лозе ходеше,
сиво си стадо размамва,
размамва и йоще разсвирва;
с медна го свирка разсвирва;
с свирката свири, говори:
- Е мо, Драгано, Драганке!
Тази й вода лошава,
тази се вода не пие!
Снощи са, холан, минали
сегмене и веще булюкбашии,
кървави саби триеха,
кървави кърпи перяха;
тази й вода лошава!
Доде й овчарйо издума,
тенка се пушка изпразни,
току овчарю удари.
Овчарйо виком извика:
- Олеле, мале, отадам,
отадам, мале, умирам
клета му душа, проклета,
който се, мале, отстрани обажда;
не тряба да се обажда,
каквото, мале, той вижда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010