* * *

Калина гърло боляло

Калинка на Стоян думаше:
- Стoене, либе Стoене,
люто ме глава заболя,
никому не съм казала...
Срам я Калинка да каже
на свекъри на свекърва
на зълва и на девери.
Най е казала, казала,
на първо либе Стoяна:
- Стoене, либе Стoене,
я си биволи изкарай,
че упрегни кола железна,
че ме при мама закарай.
Макар да е мама мащеха,
на коленце й да полегна,
главата ще ме отболи,
главата, още гърлото.
Че я Стoян на кола натовари,
тръгнали да си отиват.
Вървели три дни и три нощи,
минали гора зелена,
поели поле широко.
Стoян Калинка думаше:
- Всичките ливади косени,
сал бащинта ти некосени,
дали са и те кат нас кахърни?
Вървели, ща са вървели,
Стoян Калинке думаше:
- Ей ги бащинти ти ниви
и те са непожънати,
дали са и те кат нас кахърни?
Вървели, що са вървели,
Стoян Калинке пак дума:
- Сичките комини си къдят,
сал бащините ти не къдят,
дали са и те кат нас кахърни?
Га Стoян Калинка погледна -
тя се от душа отделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010