* * *

Калина гърло боляло

Калинка гърло болеше,
тръгнала й билки да бере,
минала гора голяма,
стигнала поле широко,
сред поле дърво високо,
а под дървото кладенче.
Калинка много ожадня,
наведе се вода да пие,
овчар се виком провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
тази е вода кървава,
кървава, още отровна,
снощи татари минаха,
мъртво татарче носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
Калинка овчар не слуша,
наведе се вода да пие,
глътнала, още не глътна,
люто я гърло заболя,
по-люта треска затресе.
Калинка се виком провикна:
- Клет да е, проклет да бъде,
тоз който овчар не слуша!
Доде си дума издума
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010