* * *

Калина гърло боляло

Галунка гърло болеше,
свекърва й я цереше.
От какво й бяха билките -
от черна зъмя главата,
от пъстра смока сърцето,
от зелен гущер краката.
Колкото цери, по боли,
ни оздравя, нито умира,
девет години я цери,
девет катъра похарчи.
Галунка Марко думаше:
- Марко льо, първо венчило,
утре ми й делник понделник;
стани рано в понделник,
че иди в росно ливаде,
улови руси биволи,
упрегни кола писани,
че ми дебело постели,
че ми високо подложи,
у мама да ме заведеш,
у мамини на повратки;
девет години не отидох,
сега ме, либе, заведи
у мама - да ме поцери,
у мама - да ме погледа,
стига ме гледа мама ти!
Стоян Галунка послуша,
че стана Марко, че стана,
че стана рано в понделник,
улови руси биволи,
упрегна кола писана,
че си й постла дебело,
че й подложи дълбоко.
Минаха гора зелена,
наслаха поле широко,
Марко Галунки думаше:
- Галунке, либе Галунке,
стани, Галунке, погледни
бащини нивя зелени,
бащини росни ливади!
Галунка нищо не дума.
Вървяха какво вървяха,
влягоха в лозя зелени.
Марко Галунки пак дума:
- Галунке, либе Галунке,
стани, Галунке, погледни
бащини лозя големи.
Галунка нищо не дума.
Кога я Марко погледна -
Галунка лежи умряла.
Че викна Марко, заплака,
едри си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Ах, ако се назад върна,
че ще да каже мама ми:
"Девет години я церих,
на пътя ли я умори?"
Ако напред, Боже, отида,
че ще да каже мама й:
"Девет години не идва,
умряла ли я доведе?"
Кажи ми, Боже, покажи,
какво да сторя, направя?...
Остро си ножче извади,
че се в сърцето удари
и на Галунка думаше:
- Лежи, Галунке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
с един поп да ни опеят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010