* * *

Калина гърло боляло

Калинка гърло заболя,
заболя, ще я умори.
Калинка дума Стояну:
- Стояне, пръвна пръвнино,
иди, Стояне, у бащини си,
че вземи кола, волове,
да ме, Стояне, заведеш,
на Сливен, на кадъната,
знаела гърло да гори,
да ме, Стояне, погори,
дано ми гърло премине.
Стоян Калинке думаше:
- Ще ти, Калинке, премине.
Дорде си Стоян издума,
Калинка се от душа раздели.
Той се от ясно провикна:
- Да се провали, приседне,
който жена си не слуша;
мен ме Калинка проводи
да ида, кола да диря,
аз си Калинка не слушах
и Калинка се от душа раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010